Балкански наративи

“Балкански наративи“ е сложен текст, съвременен мета наратив, който предлага нов ключ към обърканата и нерядко трагична балканска история, нов прочит на енигматичния балкански свят, неговата духовност, културен принос в световната и европейска история. Както подчертава авторката, тази книга, създавана през годините, е отворена и незавършена, просто „ ... защото разказът за Балканите (в приказки, случки, феномени) не е завършен. Историята на полуострова не е една, нито единствена, както и разказвачът й… Историята на Балканите и нейните разказвачи се сблъскват с многото гледни точки, през които се фокусира и се контекстуализира разказът…

А този разказ несъмнено е цветист, ярък, изпълнен с неочаквани интерпретации и преоценки на факти и събития, погледнати от една по-всеобхватна височина, позволяваща балканската картина да се „изчисти“ от несъществените детайли и замъгляващи преценките двусмислености. Стремежът е балканският пъзел, или както авторката го нарича – „възел“, да се демистифицира и да се върне към някои изначални, архетипни концепции, изведени и извеждащи ни към общите места на паметта, а оттам – и към междукултурния диалог в нашия мултиетничен и мултикултурен топос.

Структурата на „Балкански наративи“ е сложна, многосъставна, мозаечна, полифонична, но и единна именно в този стремеж към ново, общо преосмисляне на балканското културно наследство. В първата част логично е разгледана т.н. Балканската парадигма или как Балканите виждат света и как светът гледа на Балканите. Търси се и общ знаменател - регионална/териториална балканска идентичност, както и споделените места на балканската памет). Сред тях авторката по-конкретно се е спряла на митологичната фигура на „мъртвия брат“ като „споделено място“ на балканското духовно наследство, фигурите на Черния Арапин, Болен Дойчин и Хубава Ангелина, балканският хронотоп като синоним на злото и стъпка към доброто. Тук тя разглежда и балканските епични и културни стереотипи като стереотипът на насилието, стереотипът на верността, стереотипният образ на турчина, съвременните имаголожки/национални спомени на турския хронотоп); балканските места на паметта. Интерес за литераторите и за учените, изкушени в сравнителното литературознание и литературните рецепции е онази част в изследването, която разглежда Балканите през погледа на писателите, балканското регионално културно сътрудничество, интеркултурната стратегия като форма на икономика.

В този смисъл посланията в книгата са и предложение за преодоляване на исторически наследените омрази и раздори на нашия малък, но бурен полуостров, а с това – и на негативните стереотипи, препъващи стремежите за разбирателство и поглед в бъдещето. Същевременно изследването е предупреждение за опасностите от нови прекроявания и разделения, фрагментиращи не само националните граници, но и границите на идентичностите на Балканите.

Изключително ценно е ясно артикулираното предложение на академик Катица Кюлавкова да се напише една обща Културна история на Балканите. Макар подобна инициатива да беше подета в началото на 80-те години на ХХ век от секция „Културна история на балканските народи“ към Института за балканистика, БАН, за съжаление, впоследствие тя беше изоставена, дали поради загубата на редица български учени, експерти в тази област, дали пък поради осъзнаване мащабността и значимостта на подобна задача, чието изпълнение е възможно единствено в сътрудничество на един международен екип от специалисти. Никога обаче не е късно да се инициира отново и да се подкрепи тази идея, която ще открои по най-добър начин и общите места в балканската памет. За да се отървем завинаги от стигматизиращите ни стереотипи и да утвърдим балканския принос в европейската и световна култура, неговия творчески импулс и креативност.

Според авторката, диалогът по висящите въпроси за балканските идентичности трябва да се провежда при взаимно уважение (равноправни субекти, историографски факти, аргументи, общ регионален интерес, съгласувана интерпретационна парадигма). Не е възможно веднага да се преодолеят всички натрупани проблеми във взаимното познаване и признаване на културната идентичност, особено на (многопластовото) културно-историческо наследство. Нейна инициатива е предложението за проекти от фондовете на ЮНЕСКО, посветени на темата за „Паметта на Балканите“ и за съставянето на една „Балканската Харта за споделеното културно наследство“. Надявам се да сме направили първата стъпка към това начинание.

Йорданка Бибина